Хладилникът често е огледало на живота ни. Той съхранява всичко, което избираме да поставим в него – свежест, грижа, навици и понякога изненади. Наскоро, докато снимахме епизод от проекта „Лекар у дома“, отворих хладилника на човек, чиято история докосна сърцето ми.
Вътре – ябълки, марули, лимони, авокадо, туршия… и бетаферон. Това лекарство се използва за лечение на множествена склероза – хронично автоимунно заболяване, което засяга централната нервна система. Комбинацията от свежест и лекарства изглеждаше странна, но собственикът на този хладилник сияеше от щастие.
Поглед отвъд болестта
Този човек не се чувстваше жертва. С усмивка ми сподели: „Болестта е най-добрият ми приятел! Тя ме учи да се грижа за себе си, да почивам, да избирам здравословна храна и да поддържам красиви мисли.“
Стоях пред него, удивена от неговото отношение. Това не беше човек, който се оплаква от съдбата си, а такъв, който я приема с благодарност. Очите му – сини и изпълнени със светлина – разказваха история на вътрешен мир и смирение.
Болестта като пробуждане
Колко често осъзнаваме какво ни е спестено? Животът не е само това, което преживяваме, но и онова, което не ни се случва. Ние приемаме здравето си за даденост, докато не го загубим. Приемаме движението за естествено, докато не стане трудно. И рядко благодарим за това, което никога не сме изпитали – болестите, които не са ни засегнали, или загубите, които са ни подминали.
Човекът с множествена склероза беше намерил урок в своята болест. Тя го бе научила на смирение и благодарност. Той виждаше в нея дар – начин да преосмисли живота си и да цени същественото.
Тялото като карта на духа
Болестта не започва в тялото. Тя често е отражение на нашите мисли, емоции и духовно състояние. Както един свещеник каза: „Тялото помни всяка мисъл и всяко чувство. Омразата, гордостта, самолюбие – всички те оставят следи.“ Когато духът е в дисбаланс, тялото реагира. Болестта често е сигнал за промяна – зов за осъзнаване и изцеление.
Благодарност за настоящето
Как можем да искаме повече от живота, ако не ценим това, което вече имаме? Грижата за здравето ни, за нашите близки и за света около нас е първата стъпка към истинско благополучие. Болестите понякога разкриват истини, които сме пренебрегвали. Те събличат суетата и ни помагат да се съсредоточим върху същественото.
Изборът да живеем истински
Животът е крехък и временен, но в нас живее вечността. Истинската трагедия не е в смъртта, а в това да не живеем пълноценно. Да не обичаме достатъчно. Да не сме благодарни. Да не пазим светлината в сърцата си и в сърцата на другите.
Приемането на болестта като учител изисква сила и мъдрост. Но именно това ни позволява да открием смисъл дори в най-трудните моменти. Нека се грижим за себе си и за близките си, с благодарност за здравето и осъзнаване за неговата стойност. Животът ни е подарък. Да го живеем с любов и признателност.
Тази статия е вдъхновена от размислите и опита на д-р Неделя Щонова – лекар и автор, който ни напомня колко е важно да приемаме живота с благодарност и осъзнатост.