Невропластичността – уникален дар, с който можем да постигнем всичко!
От гледна точка на невронауката, биологичната основа на ученето се крие в невроналната пластичност. Това е забележителна способността на мозъка да се адаптира и променя в отговор на опит и преживявания. Промяната става под две форми – създане на нови невронални връзки или преконфигуриране на вече съществуващите. Опитът се трансформира в мрежи от нова електрическа активност, която задвижва различни форми на функционална и структурна промяна.
Което означава, че ние можем да промненяме живота си, поведението, нагласите, моделите на мислене и емоционалната реактивност спрямо всякакви стимули. Можем да придобиваме нови умения, да надграждаме съществуващите и да се възстановяваме след мозъчни травми и съдови инциденти.
Благодарение на невропластичността ние можем да правим толкова много неща -да учим, да създаваме нови светове, да забравяме травми, лоши навици, болки, да освобождаваме пространство и ресурс, за творчество и израстване.
Как да използваме невропластичността за да учим по добре?
1. Загрявка и настройка
Учете сутрин, защитете това продуктивно време и го използвайте за да работите истински върху неща, които са наистина важни и ценни за вас.
Бъдете добре отпочинали, напълно хидратиарни, напълно мотивирани. Малко преди същинското навлизане в учебната сесия, си задайте с любов няколко въпроса:
– Какво искам да постигна? Защо искам това? Какво ме движи? Как изглежда моята крайна цел?
Мотивацията вдъхновена от любов е изключително мощна и ефективна.
Тази “загрявка” под формата на “подготвително” умствено упражнение стимулира освобождаването на епинефрин. А той засилва нашата бдителност.
2. Имаме нужда от адреналин активиращо събитие – от чувство за спешност, от тригер за нашата бдителност, хъс и мотивация
По принцип, мозъка обича да действа на автопилот, по навик, обича да автоматизира максимален брой операции и да пести волевите активности. Прави го е цел да минимизира енергоразхода и да оптимизма функционирането на организма. И мозъкът сам, много трудно би решил да “изскочил” от блатото на този “лежерен” режим, освен ако селективно и целенасочено ние не му подскажем:
– Ей ти, мозък мой, чуй ме веднага! Време е за промяна. Сега! Време е за конкретна промяна. Ясно ли е?!
Примерите за конкретна промяна могат да бъдат:
Трябва да усвоя ново двигателно умение – да се науча да танцувам танго.
Трябва да усвоя ново емоционално умение – да не реагирам импулсивно, да изчаквам, да бъда стабилна и устойчива към външни дразнители
Трябва да усвоя ново когнитивно умение – ще науча италиански, за да чета Умберто Еко в оригинал
Този лек стресогенен императив е изключително необходим, за да задвижим процеса.
Повтаряме – Активното присъствие на осъзнато внимание е от решаващо значение. Защо? Защото всички страдаме от автоматично живеене по инерция. И по навик. Ние сме роби на навиците си. И за да излезем от тази механистична верига, трябва спусък.Тригер! Нижна е осмислена или изстрадана потребност за промяна. Трябва ни нещо, което рязко да скъса тази механистична верига. И няма нужда да чакаме разкъсващи драматични събития под формата на диагнози, разводи и провалени лични планове.
Можем да действаме проактивно и превантивно, преди катастофални събития и усложнения.
Под стрес и в състояние на висока бдителност мозъкът започва да отделя епинефрин. Епинефринът е хормон от групата на катехоламините. Той е химически идентичен с адреналина, но разликата между двата хормона е, че епинефринът се освобождава в мозъка, докато адреналинът се сектертира от надбъбречните жлези в тялото. Този разплискан епинефрин ни държи нащрек.
Това е критично важен момент. Да застанем нащрек. Да усещаме неотложност. Завишената будност и бдителност са ни много нужни. В този момент цялата разпиляна и дифузна мощ от прожектора на съзнанието ни започва бавно да се концентрира върху ограничено поле. Не блуждаеш, а се фокусираме върху конкретната задача, която стой пред нас и ни чака.
Невропластичността се стимулира докато човек е буден. Нейното реално стабилизиране, обаче, става по време на сън! Сънят е изключително важен за консолидиране на информацията.
3. Имаме нужда и от ацетилхолин – за поддържане на висока концентрация и лазерен фокус
Освен от епинефрин обаче, процесът – усъвършенстване или заучаване на нещо ново – се нуждае и от ацетилхолин. Именно той действа върху прожектора на внимание и създава лазерен фокус.
Важно е да знаем и осъзнаем, че ние сами и контролирано можем да освобождава тези два най-важни за ученето невротрансмитера. И чрез тях да създаваме необходимата биохимична среда за оптимална невропластичност.
Знаем, че умственият фокус следва визуалния фокус. И за да увеличим концентрацията на ацетилхолин, респективно нивото на фокус върху задачата, която следва да изпълните, може да направим това:
В продължение на 1 минута фокусирайте и задръжте визуалното си внимание върху конкретно малко прозорче – точка в стената, дума от книга или част от предмет. Може да мигате, ако е необходимо. Когато очите ни са насочени към определена цел, човек стеснява зрителното си поле до така нареченото “тунелно-тръбно” зрение. Визуланият свят се свива до предела на точка. Точно това активизира набор от неврони в ствола на мозъка и задейства освобождаването на норепинефрин, епинефрин и ацетилхолин.
Колкото повече поддържаме конуса на умственното си внимание, насочен върху нещо строго конкретно, толкова по-изчистена, интензивна и дълбока става силата на нашия фокус. И съответно нашето КПД.
Обратното също работи – щом разширим зрителното си поле и погледнем хоризонта, активизираме част от нервната система, свързана с релаксация и спокойствие. Тази смяна – 60 секунди лазерен фокус върху точка пред теб и после насочване на взор към хоризонта – е най-добрия физиологичен трик, с който да се почувстваме моментално по-спокойни, релаксирани и хармонични.
4. Сега вече е време да преминем към реалната, текуща задача.
Работете в 90-минутни сесии. Не е възможно мозъкът да работи с максимален капаците през цялото време. И не очаквайте от него това. Но за да “залепне” новото знанието в нас, човек трябва да поддържа дълбок фокус на концентрирана работа поне (!) час. Повечето хора не могат да издържат повече от 270 минути интензивно учене всеки ден. Но шампионите могат!
5. Повторението има значение. Специфичността, също. Интензитетът също.
- Индуцирането на пластичност изисква достатъчно повторение. В рамките на тези 90 минути генерирайте достатъчно повторения, защото напредването е линейно само до определен момент. После идва експоненциален скок, неизбежно е – количествените натрупвания предизвикват качествени изменения. Най-успелите хора, всъщност винаги са образец за постоянство.
- Индуцирането на пластичност изисква достатъчен интензитет.
- Индуцирането на пластичност изисква достатъчно специфичност.
- Индуцирането на пластичност изисква достатъчно воля и хъс!
Колко важна е тази промяна за теб, колко си вдъхновен от нея, колко силно ти я искаш … всичко това има огромно значение. Жаждата и любовта към процеса трябва да бъдат достатъчно значими, за да предизвикат в теб невронална пластичност. Непреклонната решимост да постигнеш мечтата си, както и вярата, че си част от нещо наистина важно, модулират по особен начин силата на тренировъчния процес, подлежащите невронални вериги и консолидацията на новите паметови следи. Апатичното и вяло отношение – логично, не помагат.
6. Очаквайте и приемайте грешките
Грешките могат да бъдат портали за невероятни открития. А и както казва Хенри Форд – единствената истинска грешка е тази, от която не научаваме нищо.
Образните изследвания на мозъка разкриват и нещо любопитно в тази посока – грешките по време на всяка обучителна сесия са “страхотно информативни доклади”. Те индексират наличието на някакъв срив в системите и увеличават активността на невроналните вериги, които “охраняват” нашата бдителност. Има логика, нали? Трябва ли мозъкът да забелязва нещата, които вършим правилно? Не. Но когато сгрешим и се почувстваме “стреснати“, вниманието моментално се повишава. Неуспехът е информация. И ако човек не се откаже, а продължи да надгражда уменията, тогава в рохкавата пръст на мозъка му започват да се изграждат механизми, които свързват адаптивната корекция на вече допусната грешка с мислене за растеж и самоусъвършенстване. Така че … полезно е да бъдем заинтригувани от грешките си.
Данните от изчислителни моделирания на подобни ситуации предполагат, че процент грешки до 15%, за една тренировъчна сесия, може да бъде оптимален. Така човек развива смелост пред лицето на предизвикателства. А до 15% грешки за една тренировъчна сесия помагат на мозъка да остане бдителен и да развива ориентация към мислене за растеж.
7. Вмъкнете супер къси интервали от малки, произволни почивки
Проучванията показват, че ако от време на време, докато учим нещо, си даваме по 10 секунди пауза, през която не правим нищо, а само гледаме хоризонта, невроните в хипокампуса и кората – областите от мозъка, участващи в ученето и паметта, продължават да бъдат ангажирани със същите кръгови модели от невронална активност, която сме прекъснали да извършваме току що. С тази разлика, че по време на паузата, цялата информация се изтегля като архивирани файлове 10 пъти по-бързо – което означава, че по време на паузата ние получаваме 10 пъти по-мощна и компресирана версия от невронални повторения на онова, с което сме се занимавали преди стопа.
Извод: произволно въведени 10 секунди паузи по време на учене помагат.
Колко често? Съотношението 1 пауза на всеки 2 минути учене е добро, но не забравяйте, че е желателно разпределението да бъде на случаен принцип и не на всеки 2 минути.
8. Активизирайте системите за възнаграждение в мозъка с изнендващи награда
Ние имаме мозъчни структури и сбор от невронални пътеки, отговорни за всички положителни усещания и състояния – радост, щастие, удоволствие, еуфория, благодарност, свързаност, релаксация.
Всичките тези приятни усещания имат като ракета носител подлежащо секретирани невротрансмитери, невромедиатори и неврохормони.
Мозъчната система за възнаграждение е механизъм, който позволява на хората да свързват определена ситуация с удоволствието.
И когато човек свърже щастието и приятното усещане с дадено действие, той стимулира процеса на заучаване. Или пристрастяване. Границата е като ходене по много тънък лед.
Например системата за възнаграждение пирува, когато хората правят секс. Оргазмът може да бъде нещо фантастично. Хората изпитват удоволствие от това и в резултат си го търсят.
Секс Маниаците обаче стават обсебени. Идеята за секс тотално поглъща животите им, те преследват удоволствията на плътта непрестанно, отново и отново, а мозъкът им свръхактивен и патологично възбуден, трескаво чака поредната доза “еротична наркоза”.
Невроналните вериги, които контролират системите за възнаграждение са тясно свързани с веригите, които движат мотивацията и желанието. Въпросът, колко често да възнаграждаваме себе си или другите, за да поддържаме високо ниво на мотивация, има следния правилен отговор – правете възнаграждението не под график и не системно, а случайно и периодично. Като дозата е много важна!
Какво има в казиното? Адреналин и непредсказуемост, там няма нищо сигурно. Казиното “възпитава” любовта към риска. И така, комарджиите развиват безконтролна зависимост. В началото тя е към печалбата, но после, колкото и парадоксално да звучи, хазртно-зависимият започва да търси загубата, защото тя … носи много повече адреналин. И докато не види нулите … той просто не става от масата.
На този фон е съвсем ясно, защо предсказуемите награди бързо губят своята сила и мотивационно въздействие. С тях адреналинът изобщо не ти хвърчи в небесата.
9. След обучението си направете дълбока почивка без сън
Две актуални проучвания публикувани през последната година показват, че плитките дрямки и/или т. нар. дълбока релаксация без сън – Non-Sleep Deep Rest ( NSDR ) – подобрява скоростта и дълбочината на учене.
10. Дайте приоритет на качествения сън.
Истинската тайна на невропластичността е закодирана в пълноценния сън.
Спусъкът на процеса – промяна и заучаване на нещо ново – се дърпа, когато сме будни, по време на осъзнат фокус и висока бдителност.
Нооо..
Стабилизирането на тази промяна обаче, тоест самата пренастройка и преконфигурация на мозъка, стават по време на дълбок сън.
Пълноценният сън е изключително важен!
Той е един от най-добрите асистенти за нашето израстване и самоусъвършенстване.
11. Приемайте FOCUS7
FOCUS 7 е иновативна хранителна добавка, проектирана да подобри невропластичността и когнитивната функция чрез своите научно обосновани съставки. Цитиколин и Хуперизин А в добавката поддържат синаптичната свързаност и паметта, докато Коензим Q10 и Магнезий осигуряват енергийна подкрепа и антиоксидантна защита.
FOCUS 7 оптимизира концентрацията, вниманието и запаметяването, което е от съществено значение за успешното учене. Инвестирайте в когнитивното си здраве с FOCUS 7 и постигнете нови висоти в умствената продуктивност. Научете повече и направете поръчка тук: FOCUS 7.